Световно наследство в Чили
Национален парк Рапа Нуи
Национален парк Рапа Нуи - снимка Wikipedia
Рапа Нуи (Rapa Nui National Park) е оригиналното име на Великденските острови, които са свидетел на уникален културен феномен. През 300г.пр.Хр. тук се установява общество с полинезийски произход, което създава силна, оригинална и въздействаща с въображението си традиция, за която са характерни монументални скулптури и архитектура, без да се наблюдава външно влияние. През периода от десети до шестнадесети век това общество изгражда светилища и издига огромни каменни фигури, познати като моаи, които създават ненадминат по внушителност културен пейзаж. Те продължават да очароват хората по целия свят.
Църкви на Чилое
Църкви на Чилое - снимка Wikipedia
Църквите на Чилое (Churches of Chiloé) са пример за уникални форми при църковната дървена архитектура в Латинска Америка. Те представляват традиция, чието начало е поставено от йезуитската странствуваща мисия през седемнадесети и осемнадесети век, която е продължена и обогатена от францисканците през деветнадесети век и доминира архитектурния пейзаж до днес. Тези църкви въплъщават неуловимото богатство на чилийския архипелаг и свидетелстват за успешното сливане на местната и европейската култури, цялостната интеграция на архитектурата с пейзажа и околната среда, както и духовните ценности на тези общества.
Исторически квартал на морско пристанище Валпараисо
Исторически квартал на морско пристанище Валпараисо - снимка Wikipedia
Колониалният град Валпараисо (Historic Quarter of the Seaport City of Valparaíso) е отличен пример за развитието на градовете и архитектурата в Латинска Америка от края на деветнадесети век. С естествено, почти амфитеатрално разположение, Валпараисо се отличава и с местен градски фолклор, който е адаптиран към хълмове, осеяни с множество църковни куполи. Архитектурата му се различава от геометричното градоустройство, което е характерно за градовете, разположени в равнините. Градът е запазил добре своите интересни ранно индустриални инфраструктурни съоръжения, като например множество “асансьори”, разположени по стръмните склонове.
Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура
Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура - снимка Wikipedia
Хъмбърстоун и Санта Лаура (Humberstone and Santa Laura Saltpeter Works) съдържат над 200 бивши обекта за селитра, където работници от Чили, Перу и Боливия са живели в производствени градове, създавайки отличителна, комунална култура на пампасите. Тази култура се проявява чрез богатия език, творческите способности, солидарността и най-вече – с тяхната пионерска борба за социална справедливост, която оказва голямо влияние върху обществената история. Разположен в отдалечени пампаси – едни от най-сухите пустини на земята, градът приютява хиляди жители, които живеят и работят в тази враждебна среда повече от 60 години – от 1880г., за да обработват най-големия депозит от селитра в света. Те произвеждат тор натриев нитрат, която да обогати селскостопанските земи в Северна и Южна Америка, както и в Европа, и да донесе просперитет на Чили. Поради уязвимостта на съоръженията и щетите от скорошно земетресение, обектът е вписан в списъка на ЮНЕСКО за застрашени културни обекти, с цел да се съберат ресурси за неговата консервация.
Развитието на индустрията за обработка на селитра е възможно благодарение на комбинацията от познания, умения, технологии и финансови инвестиции, направени от разнообразно общество от хора, които са доведени тук от цяла Южна Америка и Европа. Обработката на селитра се превръща във възможност за огромен по размери културен обмен, при който идеите са бързо приемани и прилагани.
Миньорски град Севел
Миньорски град Севел - снимка Wikipedia
Разположен на 2,000 метра височина в Андите, 60 км източно от Ранкагуа, и в среда с характерни екстремни температури, миньорският град Севел (Sewell Mining Town) е построен през 1905г. от компанията Браден Копър, за да приюти работниците в тепърва развиващата се като най-голямата медна мина в света: Ел Таниенте. Това е чудесен пример за работническите градове, изградени от компанията в много отдалечени части на света. Те съчетават местната работна ръка с индустриалния напредък на нацията, за да могат да бъдат експлоатирани и обработвани висококачествените природни ресурси. Градът е построен на терен, чийто наклон не позволява преминаването на моторни превозни средства покрай широките централни стълбища, които се издигат от гарата. По този маршрут градските площади с неправилна форма и декоративни дървета и растения представляват основните обществени пространства в града. Сградите по продължението на улиците са изградени от дървен материал, често боядисани в ярко зелено, жълто или синьо. В пиковите си години градът е населяван от 15,000 жители, но през 70те години на двадесети век е почти изцяло изоставен.